Студът обвил е прозорците на стария ми дом,
вятърът сякаш чука на външната врата,
иска да влезна вътре дори да е с взлом
и да разбие студът моята душевна красота!

Как да му позволя, когато красотата си ми ти,
как да му позволя от мен той да те отдалечи,
как да му позволя, когато знам, че ще ме боли,
ще боли, защото вече няма да виждам твоите очи!

Боря се с него с всичката си сила,
той няма да спре да се бори срещу мен,
но докато си с мен, силата няма да е унила
и няма да спра да се боря нито един ден!

Бъди с мен и помогни ми да не спра в своя бяг,
да се надбягвам срещу всичко отдалечаващо мен от теб,
аз и ти намерихме своя толкова търсен бряг
и животът ни е вече е по-сладък и от мед!