24.12.2008 г., 10:21

Вятър

1.3K 0 1

Студът обвил е прозорците на стария ми дом,
вятърът сякаш чука на външната врата,
иска да влезна вътре дори да е с взлом
и да разбие студът моята душевна красота!

Как да му позволя, когато красотата си ми ти,
как да му позволя от мен той да те отдалечи,
как да му позволя, когато знам, че ще ме боли,
ще боли, защото вече няма да виждам твоите очи!

Боря се с него с всичката си сила,
той няма да спре да се бори срещу мен,
но докато си с мен, силата няма да е унила
и няма да спра да се боря нито един ден!

Бъди с мен и помогни ми да не спра в своя бяг,
да се надбягвам срещу всичко отдалечаващо мен от теб,
аз и ти намерихме своя толкова търсен бряг
и животът ни е вече е по-сладък и от мед!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...