18 may 2011, 23:15

Вятър

  Poesía » Otra
831 0 1

 

Започва той игра с прашинките безбройни,

дотяга му, опитва с нещо друго...

Благословия е за нас във дните знойни,

ругаем го, щом се развихри лудо.

 

С невидима ръка завърта мелници,

с невидима ръка подхвърля къщи.

Приятел ти е в тихите делници,

а бягаш уплашен, щом се намръщи.

 

О, призрако с маска, галещ и блъскащ,

зареян свободен в празната шир...

Понякога пееш, друг път ти съскаш,

доволен от своя всевечен пир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С невидима ръка завърта мелници,
    с невидима ръка подхвърля къщи.
    Приятел ли е в тихите ти делници?
    (уплашен бягаш щом ти се намръщи)

    Здравей, Филип! С удоволствие се "разходих" из твоята страничка-сърдечен поздрав... До скоро

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...