18.05.2011 г., 23:15 ч.
Вятър
608
0
1
Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници,
с невидима ръка подхвърля къщи.
Приятел ти е в тихите делници,
а бягаш уплашен, щом се намръщи.
О, призрако с маска, галещ и блъскащ,
зареян свободен в празната шир...
Понякога пееш, друг път ти съскаш,
доволен от своя всевечен пир.
© Филип Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с невидима ръка подхвърля къщи.
Приятел ли е в тихите ти делници?
(уплашен бягаш щом ти се намръщи)