May 18, 2011, 11:15 PM

Вятър

  Poetry » Other
827 0 1

 

Започва той игра с прашинките безбройни,

дотяга му, опитва с нещо друго...

Благословия е за нас във дните знойни,

ругаем го, щом се развихри лудо.

 

С невидима ръка завърта мелници,

с невидима ръка подхвърля къщи.

Приятел ти е в тихите делници,

а бягаш уплашен, щом се намръщи.

 

О, призрако с маска, галещ и блъскащ,

зареян свободен в празната шир...

Понякога пееш, друг път ти съскаш,

доволен от своя всевечен пир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Comments

Comments

  • С невидима ръка завърта мелници,
    с невидима ръка подхвърля къщи.
    Приятел ли е в тихите ти делници?
    (уплашен бягаш щом ти се намръщи)

    Здравей, Филип! С удоволствие се "разходих" из твоята страничка-сърдечен поздрав... До скоро

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...