15 feb 2014, 20:56

Вятър 

  Poesía » De amor
542 0 10

 

                               

                                  ВЯТЪР

 

                                  Задуха вятърът червената ù рокля -

                                  тя беше тъничка топола...

                                  Показа само глезена ù - толкова!

                                  Тя в моя сън не влезе гола...

 

                                  Сънувам оня селски път, полята,

                                  момичето дошло през юли...

                                  И буди ме горещ, безпътен вятър

                                  с аромата на узрели дюли...

 

 

 

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво...и чувствено!
  • Стихотворението е по любимата ми повест от Чингиз Айтматов- "Тополчице моя с червена забрадка".
    Добре сте дошли на поетичната ми страничка Ивон, Росица, Красимир!
  • безпътен вятър и червена рокля! Хареса ми!
  • Майстор на изразяването чрез кратките форми! Поздравления, Раде!
  • Красиво, галещо сетивата, жарко и ароматно!
    Удоволствие!
  • Радвам се на твоята интерпретация,Виктор!
  • ветър съм
    в съня те проглеждам
    рокля червена
    глезен
    белла
    прозорец заблъска ветер
    някой идвал нощес
    оставил аромат
    жена любима
    тъмнокоса
    белота
    свети в тъмната нощ
    ...
    събудих се, студ. прозорец отворен. ветър, бил ми е на гости.

    хубав стих. фантазия. благодаря!!!
  • Санвали, Довереница, благодаря!
  • Поздрав, Раде!
    Харесах, безпътния вятър!
  • Ах този вятър! И той като Господ
    само показва, но в кошара не вкарва.
    В сън еротичен - колкото-толкова
    останалото - вятърна фантазия
Propuestas
: ??:??