15 февр. 2014 г., 20:56

Вятър

772 0 10

 

                               

                                  ВЯТЪР

 

                                  Задуха вятърът червената ù рокля -

                                  тя беше тъничка топола...

                                  Показа само глезена ù - толкова!

                                  Тя в моя сън не влезе гола...

 

                                  Сънувам оня селски път, полята,

                                  момичето дошло през юли...

                                  И буди ме горещ, безпътен вятър

                                  с аромата на узрели дюли...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво...и чувствено!
  • Стихотворението е по любимата ми повест от Чингиз Айтматов- "Тополчице моя с червена забрадка".
    Добре сте дошли на поетичната ми страничка Ивон, Росица, Красимир!
  • безпътен вятър и червена рокля! Хареса ми!
  • Майстор на изразяването чрез кратките форми! Поздравления, Раде!
  • Красиво, галещо сетивата, жарко и ароматно!
    Удоволствие!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...