7 ene 2021, 22:57  

Вятър без мъгла 

  Poesía » De amor, Otra
603 1 2

Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда
като призрак,
ошетал оголелите въздишки
на дните оживели.
Небесен и капризен,
донесъл е в пустинята
на женската ми прозорливост 
гора от кактуси,
които
цветните балони да пробият.
Не се срамува,
че е щедър -
за артист е,
но има роли
само равнината. 
А ти кажи на времето
за него да намери точна рима
и да мълчи .
Не, няма да го наречем Страхливец!
Глухарчето ще скрие семената си.

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??