Вятър без мъгла
Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда
като призрак,
ошетал оголелите въздишки
на дните оживели.
Небесен и капризен,
донесъл е в пустинята
на женската ми прозорливост
гора от кактуси,
които
цветните балони да пробият.
Не се срамува,
че е щедър -
за артист е,
но има роли
само равнината.
А ти кажи на времето
за него да намери точна рима
и да мълчи .
Не, няма да го наречем Страхливец!
Глухарчето ще скрие семената си.
