19 dic 2021, 13:07

Вятър ги вее

  Poesía
521 1 3

Новите дрехи ли? Нямам за жалост.
Всичко подносих съвсем.
Вече дочувам обиди - на халос:
виж го, какъв е серсем.

Ала живота е вид мотовилка.
Чергата губи си цвят.
Всичко завършва в конкретна могилка.
Модите в края ще спрат.

Новите дрехи са нови до утре.
Важно е как ще си в тях.
Вече се радвам на всякаква сутрин.
Всичко поднасям със смях.

То за какво ми са нови, щом вътре
аз съм си старият пън.
Тоя живот, все ни учи на мъдрост.
Нямаме спомен от сън!

Що да ги пазя, така, с етикети?
Новото, с време старее.
Нека се целим в житейски успехи.
Дрехите - вятър ги вее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...