Вятър ги вее
Новите дрехи ли? Нямам за жалост.
Всичко подносих съвсем.
Вече дочувам обиди - на халос:
виж го, какъв е серсем.
Ала живота е вид мотовилка.
Чергата губи си цвят.
Всичко завършва в конкретна могилка.
Модите в края ще спрат.
Новите дрехи са нови до утре.
Важно е как ще си в тях.
Вече се радвам на всякаква сутрин.
Всичко поднасям със смях.
То за какво ми са нови, щом вътре
аз съм си старият пън.
Тоя живот, все ни учи на мъдрост.
Нямаме спомен от сън!
Що да ги пазя, така, с етикети?
Новото, с време старее.
Нека се целим в житейски успехи.
Дрехите - вятър ги вее...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
