Вятър повя

20 feb 2009, 22:55

Poesía

514 0 2

Вятър повя

Вятър повя и песен донесе.

Песен тъжна за една жена.

Колко нещастна била тя.

Дарявала любов на всеки.

Пръскала от своята голяма любов.

Но вместо любов, плесница получавала.

Сама завинаги останала.

Сама със спомени някак прехвърляла тя.

Мислела къде е сгрешила.

Разбрала накрая и се решила.

На никого обич да не дава.

Сърцето и станало на лед.

Искала да отмъсти.

За всичкото зло претърпяно.

Но какво е виновен човекът отсреща?

Не могла лоша да бъде.

Сърцето и не знаело мъст да дарява.

Родена била само любов да носи.

Отново, отново наранена бе тя,

но горда от това, че си остава ЖЕНА,

носеща само любов, топлина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

qstreb89 (Елена)

2009-06-15T22:46:26+03:00

Тъжно, но това си е истината, макар че не всеки може да зарови омразата. Наистина красиво
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2009-02-20T23:17:55+02:00

"Сърцето и не знаело мъст да дарява.

Родена била само любов да носи.

Отново, отново наранена бе тя,

но горда от това, че си остава ЖЕНА,

носеща само любов, топлина."Така е май..с повечето от нас...
Поздрав и прегръдка за стиха!!!