Вятър повя
Вятър повя
Вятър повя и песен донесе.
Песен тъжна за една жена.
Колко нещастна била тя.
Дарявала любов на всеки.
Пръскала от своята голяма любов.
Но вместо любов, плесница получавала.
Сама завинаги останала.
Сама със спомени някак прехвърляла тя.
Мислела къде е сгрешила.
Разбрала накрая и се решила.
На никого обич да не дава.
Сърцето и станало на лед.
Искала да отмъсти.
За всичкото зло претърпяно.
Но какво е виновен човекът отсреща?
Не могла лоша да бъде.
Сърцето и не знаело мъст да дарява.
Родена била само любов да носи.
Отново, отново наранена бе тя,
но горда от това, че си остава ЖЕНА,
носеща само любов, топлина.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
