Вятър срещу секира
Мразят ли те, Родино,
че така те нареждат?...
Райската ти градина
е в кукувича прежда.
Знамето непленено,
мухъл в музей събира.
Балканът от болка стене,
Дунав от плач не разбира.
Героите ти, Родино,
мязат на амулети.
Картина подир картина,
куплет подир куплети.
Истината е сляпа.
Лъжата е куча марка.
В чужбина се търси хлябът,
макар да горчи залъкът.
Завист яде душата,
но кой от душа разбира?
От запад духа вятърът
върху остра секира.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
