Мразят ли те, Родино,
че така те нареждат?...
Райската ти градина
е в кукувича прежда.
Знамето непленено,
мухъл в музей събира.
Балканът от болка стене,
Дунав от плач не разбира.
Героите ти, Родино,
мязат на амулети.
Картина подир картина,
куплет подир куплети.
Истината е сляпа.
Лъжата е куча марка.
В чужбина се търси хлябът,
макар да горчи залъкът.
Завист яде душата,
но кой от душа разбира?
От запад духа вятърът
върху остра секира.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
