29 апр. 2014 г., 23:20

Вятър срещу секира

490 0 2

Мразят ли те, Родино,

че така те нареждат?...

Райската ти градина

е в кукувича прежда.

 

Знамето непленено,

мухъл в музей събира.

Балканът от болка стене,

Дунав от плач не разбира.

 

Героите ти, Родино,

мязат на амулети.

Картина подир картина,

куплет подир куплети.

 

Истината е сляпа.

Лъжата е куча марка.

В чужбина се търси хлябът,

макар да горчи залъкът.

 

Завист яде душата,

но кой от душа разбира?

От запад духа вятърът

върху остра секира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...