19 oct 2015, 1:25  

Вятъра чуй 

  Poesía » Otra
309 0 7
На Тихчо
(За рожбата, която е при ангелите)

Когато не мога да кажа "обичам те",
вятъра чуй, той шепне смутен,
повея нежен с песен в теб врича се,
думи изпраща с магиен рефрен.
Роши косите, погалва лицето ми,
пламъче пали в очите със жар.
Нишка заплита и свързва душите ни
паяче малко - синовния дар.
Обич раздухва в жарава разпалена.
Кладата лумва. Обагря нощта. 
Огън обгръща снага непогалена.
Птицата Феникс разтваря крила.
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятърът прави това вместо мен.
Мисли внушава, изпива сълзите ми...
Изгрев рисува след мрачния ден.
 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно и трогателно посвещение, Таня!Споделям мъката ти!
    Поздрави и спокойна нощ!
  • Благодаря ви, момичета и момечта!
  • Таня! Прегръщам те, Поетесо!
  • Възхищение!!! Само това може да буди този стих, истинско възхищение!!!

    Цитирам тази част, от която потръпнах:
    "Когато не мога да кажа "обичам те",
    вятърът прави това вместо мен.
    Мисли внушава, изпива сълзите ми...
    Изгрев рисува след мрачния ден."

    Силни, много искрени аплодисменти от мен, Таня!
  • Невероятно е,Таня!Всеки твой стих си има история,която вплиташ в нежните строфи и предоставя удоволствие на читателите!
  • Хубав стих!
  • "Когато не мога да кажа "обичам те",
    вятърът прави това вместо мен.
    Мисли внушава, изпива сълзите ми...
    Изгрев рисува след мрачния ден."


    Можеш, можеш и още как! Виж как го казваш чрез вятъра.

    Хубав ден и седмица, Таня!!!
Propuestas
: ??:??