Вятъра чуй
501
0
6
На Тихчо
(За рожбата, която е при ангелите)
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятъра чуй, той шепне смутен,
повея нежен с песен в теб врича се,
думи изпраща с магиен рефрен.
Роши косите, погалва лицето ми,
пламъче пали в очите със жар.
Нишка заплита и свързва душите ни
паяче малко - синовния дар.
Обич раздухва в жарава разпалена.
Кладата лумва. Обагря нощта.
Огън обгръща снага непогалена.
Птицата Феникс разтваря крила.
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятърът прави това вместо мен.
Мисли внушава, изпива сълзите ми...
Изгрев рисува след мрачния ден.
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятъра чуй, той шепне смутен,
повея нежен с песен в теб врича се,
думи изпраща с магиен рефрен.
Роши косите, погалва лицето ми,
пламъче пали в очите със жар.
Нишка заплита и свързва душите ни
паяче малко - синовния дар.
Обич раздухва в жарава разпалена.
Кладата лумва. Обагря нощта.
Огън обгръща снага непогалена.
Птицата Феникс разтваря крила.
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятърът прави това вместо мен.
Мисли внушава, изпива сълзите ми...
Изгрев рисува след мрачния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
