Oct 19, 2015, 1:25 AM  

Вятъра чуй

  Poetry » Other
502 0 6
На Тихчо (За рожбата, която е при ангелите)
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятъра чуй, той шепне смутен,
повея нежен с песен в теб врича се,
думи изпраща с магиен рефрен.
Роши косите, погалва лицето ми,
пламъче пали в очите със жар.
Нишка заплита и свързва душите ни
паяче малко - синовния дар.
Обич раздухва в жарава разпалена.
Кладата лумва. Обагря нощта. 
Огън обгръща снага непогалена.
Птицата Феникс разтваря крила.
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятърът прави това вместо мен.
Мисли внушава, изпива сълзите ми...
Изгрев рисува след мрачния ден.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...