6 dic 2007, 20:06  

Вятърко

  Poesía
1.3K 0 3

                                ВЯТЪРКО

 

             Ах, Вятърко, къде надничаш?

             Разтваряш ми на блузката яката.

             А аз усмихвам се като момиче

             и гледам да те перна през ръката.

 

             Напролет, казват, будят се хормоните

             и Любовта отново разцъфтява,

             та затова мъжете с поглед следват ме

             и свиркат ми, когато отминавам.

 

             А аз прехапвам дяволито устните,

             усмивката опитвам да прикрия.

             Хей, Вятърко, прокарай пръсти през                                                                      косата ми

             и целуни разголената шия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...