6 dic 2007, 20:06  

Вятърко

  Poesía
1.3K 0 3

                                ВЯТЪРКО

 

             Ах, Вятърко, къде надничаш?

             Разтваряш ми на блузката яката.

             А аз усмихвам се като момиче

             и гледам да те перна през ръката.

 

             Напролет, казват, будят се хормоните

             и Любовта отново разцъфтява,

             та затова мъжете с поглед следват ме

             и свиркат ми, когато отминавам.

 

             А аз прехапвам дяволито устните,

             усмивката опитвам да прикрия.

             Хей, Вятърко, прокарай пръсти през                                                                      косата ми

             и целуни разголената шия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...