6.12.2007 г., 20:06  

Вятърко

1.3K 0 3

                                ВЯТЪРКО

 

             Ах, Вятърко, къде надничаш?

             Разтваряш ми на блузката яката.

             А аз усмихвам се като момиче

             и гледам да те перна през ръката.

 

             Напролет, казват, будят се хормоните

             и Любовта отново разцъфтява,

             та затова мъжете с поглед следват ме

             и свиркат ми, когато отминавам.

 

             А аз прехапвам дяволито устните,

             усмивката опитвам да прикрия.

             Хей, Вятърко, прокарай пръсти през                                                                      косата ми

             и целуни разголената шия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...