6 дек. 2007 г., 20:06  

Вятърко

1.3K 0 3

                                ВЯТЪРКО

 

             Ах, Вятърко, къде надничаш?

             Разтваряш ми на блузката яката.

             А аз усмихвам се като момиче

             и гледам да те перна през ръката.

 

             Напролет, казват, будят се хормоните

             и Любовта отново разцъфтява,

             та затова мъжете с поглед следват ме

             и свиркат ми, когато отминавам.

 

             А аз прехапвам дяволито устните,

             усмивката опитвам да прикрия.

             Хей, Вятърко, прокарай пръсти през                                                                      косата ми

             и целуни разголената шия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...