6 дек. 2007 г., 20:06  

Вятърко

1.3K 0 3

                                ВЯТЪРКО

 

             Ах, Вятърко, къде надничаш?

             Разтваряш ми на блузката яката.

             А аз усмихвам се като момиче

             и гледам да те перна през ръката.

 

             Напролет, казват, будят се хормоните

             и Любовта отново разцъфтява,

             та затова мъжете с поглед следват ме

             и свиркат ми, когато отминавам.

 

             А аз прехапвам дяволито устните,

             усмивката опитвам да прикрия.

             Хей, Вятърко, прокарай пръсти през                                                                      косата ми

             и целуни разголената шия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...