juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
23 jun 2009, 1:54

Вятърната мелница 

  Poesía » Otra
1207 0 15

                     Аз усещам небето и вятъра,
                 и памучните облаци бели,
                 а очите ми, пълни със залези,
                 не заспиват, макар уморени.

                 Аз говоря с морето, със чайките,
                 със крайбрежните кораби спрели,
                 а под мен върховете на мачтите,
                 сякаш дишат в сърцето на кея.

                 Аз не чувствам стрелките на времето,
                 а сезоните тихо се сменят
                 по лицето ми. В мене обречени,
                 вековете безсмъртни живеят.
                     
                     

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??