Вятърната мелница
Аз усещам небето и вятъра,
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките,
със крайбрежните кораби спрели,
а под мен върховете на мачтите,
сякаш дишат в сърцето на кея.
Аз не чувствам стрелките на времето,
а сезоните тихо се сменят
по лицето ми. В мене обречени,
вековете безсмъртни живеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
