juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
23.06.2009 г., 1:54 ч.

Вятърната мелница 

  Поезия » Друга
1271 0 15

                     Аз усещам небето и вятъра,
                 и памучните облаци бели,
                 а очите ми, пълни със залези,
                 не заспиват, макар уморени.

                 Аз говоря с морето, със чайките,
                 със крайбрежните кораби спрели,
                 а под мен върховете на мачтите,
                 сякаш дишат в сърцето на кея.

                 Аз не чувствам стрелките на времето,
                 а сезоните тихо се сменят
                 по лицето ми. В мене обречени,
                 вековете безсмъртни живеят.
                     
                     

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??