Вятърната мелница
Аз усещам небето и вятъра,
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките,
със крайбрежните кораби спрели,
а под мен върховете на мачтите,
сякаш дишат в сърцето на кея.
Аз не чувствам стрелките на времето,
а сезоните тихо се сменят
по лицето ми. В мене обречени,
вековете безсмъртни живеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
