13 nov 2012, 14:15

Вятърно 

  Poesía » De amor
667 0 3

Този вятър със всичките свои приумици

днес съвсем ми прилича на теб.

Дръзко идва… За малко… А  после се влюбва…

И в съня ми взривява небе

 

по- безкрайно от морската песен на гларуси.

А  когато навън зазори

е забравил за всички предишни предателства

и вали в нови, луди мечти…

 

И е нежен във своето мокро докосване

и е жаден в студения мрак…

Щом реши, че е мой не задава въпроси

и от вчера не търси вина.

 

Този вятър със своите вятърни навици

като клетва е есенно жив…

С всички трудни задачи геройски се справя

и след него светът е красив.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??