Вятърно
Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси.
А когато навън зазори
е забравил за всички предишни предателства
и вали в нови, луди мечти…
И е нежен във своето мокро докосване
и е жаден в студения мрак…
Щом реши, че е мой не задава въпроси
и от вчера не търси вина.
Този вятър със своите вятърни навици
като клетва е есенно жив…
С всички трудни задачи геройски се справя
и след него светът е красив.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
