13.11.2012 г., 14:15

Вятърно

871 0 3

Този вятър със всичките свои приумици

днес съвсем ми прилича на теб.

Дръзко идва… За малко… А  после се влюбва…

И в съня ми взривява небе

 

по- безкрайно от морската песен на гларуси.

А  когато навън зазори

е забравил за всички предишни предателства

и вали в нови, луди мечти…

 

И е нежен във своето мокро докосване

и е жаден в студения мрак…

Щом реши, че е мой не задава въпроси

и от вчера не търси вина.

 

Този вятър със своите вятърни навици

като клетва е есенно жив…

С всички трудни задачи геройски се справя

и след него светът е красив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...