29 ene 2015, 17:33

Вятърно звънче 

  Poesía » De amor
840 0 2

ВЯТЪРНО ЗВЪНЧЕ

 

Надежда Павлова /Перличка/

 

Ти знаеш ли... Понякога ми липсваш...

Усещам устните ти върху моите.

Дали ти пращам някак тъжни мисли?...

Задрямал е навярно в мене клоун...

 

Тогава пак си спомням за ръцете ти,

за ласките, преплетените пръсти,

за топлите очи със цвят на кестени...

Смехът... От вятърно звънче мъниста...

 

Днес пак си спомних. Слушах наш'та песен,

онази, за прашинки срещу вятър,

за огън, от пустинята донесен

и скитник, срещу буря сам излязъл...

 

Заспивам... Музиката ме прегръща...

Полюшват се мънистата и плачат...

Тъгата утре няма да е вкъщи,

но знам, че ще се върне пак със здрача...

 

22.11.2014

© Надежда Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш и много образно.
    Ще те чета!
  • Казвала ли съм ти, че харесвам лириката ти! Има нещо много притегателно в нея... перлено
Propuestas
: ??:??