Вятърно звънче
ВЯТЪРНО ЗВЪНЧЕ
Надежда Павлова /Перличка/
Ти знаеш ли... Понякога ми липсваш...
Усещам устните ти върху моите.
Дали ти пращам някак тъжни мисли?...
Задрямал е навярно в мене клоун...
Тогава пак си спомням за ръцете ти,
за ласките, преплетените пръсти,
за топлите очи със цвят на кестени...
Смехът... От вятърно звънче мъниста...
Днес пак си спомних. Слушах наш'та песен,
онази, за прашинки срещу вятър,
за огън, от пустинята донесен
и скитник, срещу буря сам излязъл...
Заспивам... Музиката ме прегръща...
Полюшват се мънистата и плачат...
Тъгата утре няма да е вкъщи,
но знам, че ще се върне пак със здрача...
22.11.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Павлова Все права защищены
