Вятърът

16 ago 2009, 20:52

Poesía » Del paisaje

735 0 0

Като вятъра е моята вселена -
нежна и могъща.
Градяща и рушаща.

Полъх свеж ти навява,
огън жив разпалва,
в ураган се превръща,
в морски потоп се разгръща.

Вселената ми е вятър,
вятърът е моята душа -
частици, събрани в едно,
цяло, разпиляно навред
чрез този животомер.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Вятърът

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas