Като вятъра е моята вселена -
нежна и могъща.
Градяща и рушаща.
Полъх свеж ти навява,
огън жив разпалва,
в ураган се превръща,
в морски потоп се разгръща.
Вселената ми е вятър,
вятърът е моята душа -
частици, събрани в едно,
цяло, разпиляно навред
чрез този животомер.
© София Русева Всички права запазени