23 dic 2015, 20:26

Вятърът 

  Poesía » Otra
329 0 0

Само вятърът няма къща –

бездомен плаче в ъгъла

и ме вика да се разходим,

да отидем на хладно в ливадите,

там гласът му не звучи самотно –

като ласка ляга върху житата,

после до луната чак се протяга

и на два скока е в гората.

По-кротък от костенурка,

замръква  като бабина хурка…

 

© Юлия Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??