Само вятърът няма къща –
бездомен плаче в ъгъла
и ме вика да се разходим,
да отидем на хладно в ливадите,
там гласът му не звучи самотно –
като ласка ляга върху житата,
после до луната чак се протяга
и на два скока е в гората.
По-кротък от костенурка,
замръква като бабина хурка…
© Юлия Шопова Все права защищены