23 дек. 2015 г., 20:26

Вятърът 

  Поэзия » Другая
330 0 0

Само вятърът няма къща –

бездомен плаче в ъгъла

и ме вика да се разходим,

да отидем на хладно в ливадите,

там гласът му не звучи самотно –

като ласка ляга върху житата,

после до луната чак се протяга

и на два скока е в гората.

По-кротък от костенурка,

замръква  като бабина хурка…

 

© Юлия Шопова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??