23.12.2015 г., 20:26 ч.

Вятърът 

  Поезия » Друга
349 0 0

Само вятърът няма къща –

бездомен плаче в ъгъла

и ме вика да се разходим,

да отидем на хладно в ливадите,

там гласът му не звучи самотно –

като ласка ляга върху житата,

после до луната чак се протяга

и на два скока е в гората.

По-кротък от костенурка,

замръква  като бабина хурка…

 

© Юлия Шопова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??