Вятърът

25 oct 2023, 19:39

Poesía

184 3 2

ВЯТЪРЪТ

... връхлетя убийствено внезапен,

хвърли се – от тръс във кариер,

ви, скимтя – и сетне взе да хапе –

пуснат стафордширски териер,

мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба,

листопада с дълъг дъх отвя –

лятото – под ласката му груба,

хукна през печалните нивя,

сиви върволици от войници –

облаците теглеха нощта,

а дъждът бичуваше с камшици

голичкия гръб на есента,

девет дни лежа на овчи кожи,

в бял саван снежецът я пови,

вятърът накрая я положи

върху хълма с жълтите треви,

рекох си молитвата сиротна,

все от дъжд на вятър я чета...

Нейде с ветровете да се кротна

и да се наспя до пролетта.

25 октомврий 2017 г.

гр. Варна, 16, 20 ч.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.