24 nov 2024, 16:03

Вятърът

  Poesía » Otra
563 1 2

Вятърът

 

Смело вятърът пуска коси

и танцува из тихите улици.

На звездите – златни оси –

подарява цветни безумици.

 

Той внимателно търси следи

от щастливо обичащи влюбени.

На герданче си ги реди –

да го топлят в нощите сънени.

 

Как умело листата върти

и дърветата с обич прегръща.

Ала стигне ли мойте врати,

ще познае своята къща.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...