Смело вятърът пуска коси
и танцува из тихите улици.
На звездите – златни оси –
подарява цветни безумици.
Той внимателно търси следи
от щастливо обичащи влюбени.
На герданче си ги реди –
да го топлят в нощите сънени.
Как умело листата върти
и дърветата с обич прегръща.
Ала стигне ли мойте врати,
ще познае своята къща.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Дните ми земни" - 2024г.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
