13 feb 2008, 9:27

Вятърът и момичето 

  Poesía » De amor
1323 0 6
 

ВЯТЪРЪТ И МОМИЧЕТО

 

Помниш ли малкото, нежно момиче,

с разбъркана, дълга и права коса -

на залеза приличаше на слама.

Стоеше на хълма и беше сама.

 

Помниш ли малкото, нежно момиче,

с розова блуза - тъмна и тъжна -

на залеза приличаше на пепел.

Порасна и стана мила жена.

 

Помниш ли студената песен на вятъра,

който развяваше първо косите и,

а после отнасяше и мечтите ви.

Вятърът беше с твоето момиче.

 

Помниш ли студената песен на вятъра,

първо отне всичко от тебе,

после отнесе даже и мене.

Вятърът беше, той ме отнесе.

 

Няма го, няма го малкото, нежно момиче,

с розова риза и сламени дълги коси.

Има я, има студената песен на вятъра,

разбъркал косите и всички мечти.

© Диди Ф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ВЕЛИКОЛЕПИЕ!БЛАГОДАРЯ!
  • Това е нещо невероятно!!!!!! На мен адски много ми хареса! Никой тъп човек не е способен да напише такова нещо! Браво ! Поздрав!
  • Чудесен стих, Диди!!! Вярвай, малко момиче!
    Прегръдки!!!
  • Студената песен на вятъра...,
    който отнася мечтите...Познат... и нежелан...
    Песента му за жалост прониква в душите ни...,обърква
    мечтите ни,до края на дните ни...
    Днес ще бъда с малкото нежно момиче.
    Благодаря ти,Дидка,че ме запозна с него...
    Прегръщам те!Сърдечно!
  • Поздрави от мен
  • там е малкото момиче все още...
    притаена,чака...
    Любовта!
Propuestas
: ??:??