Вятърът и момичето
ВЯТЪРЪТ И МОМИЧЕТО
Помниш ли малкото, нежно момиче,
с разбъркана, дълга и права коса -
на залеза приличаше на слама.
Стоеше на хълма и беше сама.
Помниш ли малкото, нежно момиче,
с розова блуза - тъмна и тъжна -
на залеза приличаше на пепел.
Порасна и стана мила жена.
Помниш ли студената песен на вятъра,
който развяваше първо косите и,
а после отнасяше и мечтите ви.
Вятърът беше с твоето момиче.
Помниш ли студената песен на вятъра,
първо отне всичко от тебе,
после отнесе даже и мене.
Вятърът беше, той ме отнесе.
Няма го, няма го малкото, нежно момиче,
с розова риза и сламени дълги коси.
Има я, има студената песен на вятъра,
разбъркал косите и всички мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Ф Всички права запазени
