3 sept 2021, 17:14

Вятърът на промяната

  Poesía
488 0 0

В тези трудно преглъщани дни

с изгарящи страсти емоционално нечисти,

зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",

сред хаос  лишен от човечност и грижи.

 

Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно

в турбуленция дива  въртят новини.

Пристъпваме плахо, на пръсти, тревожно,

в очакване всичко да бъде, както преди.

 

Кой ни принуди, кой ни подтикна,

да загубим с лицата си и нашият ум?

В безсъзнателна  ярост пътува в наивност

мярата днешна лишена от друм.

 

Животът размята камшикът си сръчно

и поиска своите решения днес,

издигна стени, раздели ни беззвучно

като върза на възел  възможната реч.

 

Времето бърза,  разтапя стрелките...

Отдавнашен тътен заглъхва едва.

Вятърът на промяната замита следите,

а бъдещето ни..., защо ли отрони свидлива сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...