3 сент. 2021 г., 17:14

Вятърът на промяната

492 0 0

В тези трудно преглъщани дни

с изгарящи страсти емоционално нечисти,

зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",

сред хаос  лишен от човечност и грижи.

 

Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно

в турбуленция дива  въртят новини.

Пристъпваме плахо, на пръсти, тревожно,

в очакване всичко да бъде, както преди.

 

Кой ни принуди, кой ни подтикна,

да загубим с лицата си и нашият ум?

В безсъзнателна  ярост пътува в наивност

мярата днешна лишена от друм.

 

Животът размята камшикът си сръчно

и поиска своите решения днес,

издигна стени, раздели ни беззвучно

като върза на възел  възможната реч.

 

Времето бърза,  разтапя стрелките...

Отдавнашен тътен заглъхва едва.

Вятърът на промяната замита следите,

а бъдещето ни..., защо ли отрони свидлива сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...