В тези трудно преглъщани дни
с изгарящи страсти емоционално нечисти,
зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",
сред хаос лишен от човечност и грижи.
Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно
в турбуленция дива въртят новини.
Пристъпваме плахо, на пръсти, тревожно,
в очакване всичко да бъде, както преди.
Кой ни принуди, кой ни подтикна,
да загубим с лицата си и нашият ум?
В безсъзнателна ярост пътува в наивност
мярата днешна лишена от друм.
Животът размята камшикът си сръчно
и поиска своите решения днес,
издигна стени, раздели ни беззвучно
като върза на възел възможната реч.
Времето бърза, разтапя стрелките...
Отдавнашен тътен заглъхва едва.
Вятърът на промяната замита следите,
а бъдещето ни..., защо ли отрони свидлива сълза.
© Валя Сотирова Все права защищены