В тези трудно преглъщани дни

с изгарящи страсти емоционално нечисти,

зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",

сред хаос  лишен от човечност и грижи.

Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно

в турбуленция дива  въртят новини.

Пристъпваме плахо, на пръсти, тревожно,

в очакване всичко да бъде, както преди.

Кой ни принуди, кой ни подтикна,

да загубим с лицата си и нашият ум?

В безсъзнателна  ярост пътува в наивност

мярата днешна лишена от друм.

Животът размята камшикът си сръчно

и поиска своите решения днес,

издигна стени, раздели ни беззвучно

като върза на възел  възможната реч.

Времето бърза,  разтапя стрелките...

Отдавнашен тътен заглъхва едва.

Вятърът на промяната замита следите,

а бъдещето ни..., защо ли отрони свидлива сълза.