8 jul 2008, 7:52

Вятърът нощес довя... 

  Poesía » Versos blancos
651 0 9

Вятърът нощес довя познат аромат,
отпратил спомени така далеко -
от вихъра забрулени на някой хълм,

прелитат над унили слънчогледи.

 

Той сякаш в миг завърна ме отново
там,където чувствата се зародиха
след един неволен челен сблъсък
и последвалия го виновен поглед.

 

И това ухание болезнено натрапва
късчета от миналото ми загърбени -
в очакване затвори ти очи, а аз
в ръцете си държах един парфюм.

 

 

 

 

 

© Нежното Ласо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??