Jul 8, 2008, 7:52 AM

Вятърът нощес довя... 

  Poetry » White poetry
650 0 9

Вятърът нощес довя познат аромат,
отпратил спомени така далеко -
от вихъра забрулени на някой хълм,

прелитат над унили слънчогледи.

 

Той сякаш в миг завърна ме отново
там,където чувствата се зародиха
след един неволен челен сблъсък
и последвалия го виновен поглед.

 

И това ухание болезнено натрапва
късчета от миналото ми загърбени -
в очакване затвори ти очи, а аз
в ръцете си държах един парфюм.

 

 

 

 

 

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??