25 feb 2009, 8:17

Въже около врата.

  Poesía » Otra
1K 0 0
 

Някога опитвал ли си да ме  разбереш?

Все викаш и мечтите ми дереш.

Някога врата към мен опитвал ли си да отключиш?

НЕ! По-лесно е, че съм лоша да заключиш!

 

 

Дисекция на чувствата ми правил ли си,

че да знаеш, че са забранени мойте сълзи.

Разбирал ли си амбициите мои,

та да искаш да ги подчиниш на нечии твои?

 

 

Като парцалена кукла ме харесваш,

когато не ти се нравя, в шкафа ме преместваш.

За теб май трябва да съм просто марионетка,

съжалявам, имам характер не на мажоретка!

 

 

И грешно мислиш, че те мразя!

Не съм аз тази, която мечтите ти газя!

Напротив, обичам те силно, но гневно,

защото да съм фалшива не е редно!

 

 

Искаш за мен най-доброто,

но ще ми се и пипер да има, и малко от злото!

И все пак в клетка ме искаш,

въже около врата ми стискаш!

 

 

Обичам те силно, не щеш да ми вярваш...

Била съм глупачка, нима така не нараняваш?

Ах, знам, обичаш ме и ти, доказвал си го,

но остави сърцето ми свободно да лети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...