25 февр. 2009 г., 08:17

Въже около врата.

1K 0 0
 

Някога опитвал ли си да ме  разбереш?

Все викаш и мечтите ми дереш.

Някога врата към мен опитвал ли си да отключиш?

НЕ! По-лесно е, че съм лоша да заключиш!

 

 

Дисекция на чувствата ми правил ли си,

че да знаеш, че са забранени мойте сълзи.

Разбирал ли си амбициите мои,

та да искаш да ги подчиниш на нечии твои?

 

 

Като парцалена кукла ме харесваш,

когато не ти се нравя, в шкафа ме преместваш.

За теб май трябва да съм просто марионетка,

съжалявам, имам характер не на мажоретка!

 

 

И грешно мислиш, че те мразя!

Не съм аз тази, която мечтите ти газя!

Напротив, обичам те силно, но гневно,

защото да съм фалшива не е редно!

 

 

Искаш за мен най-доброто,

но ще ми се и пипер да има, и малко от злото!

И все пак в клетка ме искаш,

въже около врата ми стискаш!

 

 

Обичам те силно, не щеш да ми вярваш...

Била съм глупачка, нима така не нараняваш?

Ах, знам, обичаш ме и ти, доказвал си го,

но остави сърцето ми свободно да лети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Саси Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...