25.02.2009 г., 8:17

Въже около врата.

1K 0 0
 

Някога опитвал ли си да ме  разбереш?

Все викаш и мечтите ми дереш.

Някога врата към мен опитвал ли си да отключиш?

НЕ! По-лесно е, че съм лоша да заключиш!

 

 

Дисекция на чувствата ми правил ли си,

че да знаеш, че са забранени мойте сълзи.

Разбирал ли си амбициите мои,

та да искаш да ги подчиниш на нечии твои?

 

 

Като парцалена кукла ме харесваш,

когато не ти се нравя, в шкафа ме преместваш.

За теб май трябва да съм просто марионетка,

съжалявам, имам характер не на мажоретка!

 

 

И грешно мислиш, че те мразя!

Не съм аз тази, която мечтите ти газя!

Напротив, обичам те силно, но гневно,

защото да съм фалшива не е редно!

 

 

Искаш за мен най-доброто,

но ще ми се и пипер да има, и малко от злото!

И все пак в клетка ме искаш,

въже около врата ми стискаш!

 

 

Обичам те силно, не щеш да ми вярваш...

Била съм глупачка, нима така не нараняваш?

Ах, знам, обичаш ме и ти, доказвал си го,

но остави сърцето ми свободно да лети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Саси Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...