10 oct 2011, 0:53

Въжеиграчът 

  Poesía » Otra
481 0 3

Заигравам се с времето.
Ходя напред-назад по въжето,
опънато над Гранд каньон.
Свети ми.
Един слънчев лъч
право в очите ми впива скоби
и ме крепи за небетата.
Правя плавни подскоци
с пръсти в шпиц
и внимавам
да не погледна в бездата.
Тука, във Гранд каньон,
водопадът търкаля каменни
колелета.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??