30 sept 2021, 12:02

Вълча душа

1.1K 0 0

Вълча душа

/Свидна/

 

Нощта-черна птица с мирис на кръв,

летеше безшумно с вятър в крилете,

сенки се мятаха сякаш бе стръв,

а той се снижи и подуши тревите.

 

В миг я съзря под стария бряст,

свита на топка тихо скимтеше,

със скок или два пред нея се спря,

от болка и гняв гръдта му гореше.

 

Покри я със тяло, облиза кръвта,

тя негова беше спътница вечна,

в очите и гаснеше сноп светлина,

и ставаше сякаш все по-далечна.

 

Нещо се счупи, изтръпна нощта,

той вдигна глава с вой безпощаден,

изпратил бе своята сродна душа,

поел бе със дъх дъха и последен.

 

Страшният вой посрещна деня,

после утихна и само болеше,

в един друг живот пак ще е тя, 

вълчицата дето в скута му спеше!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....